Маестро Дико Илиев - Патриарх на българската музика
Маестро ДИКО ИЛИЕВ
1898-1984
Маестро Дико Илиев - До всяко българско сърце

Знаехте ли кой създаде Дунавското хоро, с което посрещаме всяка нова година и което съпътства толкова празници? Това е самобитният български гений Маестро Дико Илиев!

Със съдействието на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и решение на Столичния общински съвет в Борисовата градина в София е отредено място за паметник на Маестро Дико Илиев. В ход е дарителска кампания за набиране на средства за построяването му.

Необходимо ни е съдействието на всички родолюбиви българи!

Ще бъдем особено благодарни да дарите средства чрез дарителски SMS с текст на латиница

DMS DIKOILIEV

на номер

17 777

(за Telenor, VIVACOM и Mtel)

или по следната банкова сметка

IBAN BG84UBBS80021090893920
BIC BPBIBGSF
при банка ОББ АД, гр. София

Подкрепете българския дух!

Национална фондация "ДИКО ИЛИЕВ"

Детайли от военната служба на Маестро Дико Илиев

1911 г. Тринадесетгодишен Дико става музикантски ученик във военната музика на Ботевград (тогава Орхание) – диригентът Димитър Харалампиев, строг човек и командир и взискателен капелмайстор, открива и признава таланта на младия Дико – сочи го за пример на старите музиканти.

1912 г. Дико Илиев заминава с музиката на фронта (по правилник музикантските ученици се освобождават при военни действия, но той сам настоява и заминава на фронта). От началото на Балканската до края на Първата световна война Дико Илиев не е отсъствал нито ден от фронта. Бил е най-напред на Южния фронт, където случайно се среща с баща си, а после и на Северния фронт.

1917 г. Едва деветнадесетгодишен, на Серетския фронт (в Добруджа) написва пъвото си хоро "Искърското" – виртуозна творба, която и сега много професори по музика не биха могли да напишат. "Разучихме хорото и го изсвирихме, та момчетата си отиграха" – ще каже Дико Илиев.

1918 г. След края на войната Дико Илиев е назначен за оркестрант в най-престижния тогава духов оркестър на Военното училище. Същевременно свири и в Операта – какво признание за таланта му! Което му донася и зловредна, даже пагубна завист.

1920 г. Междувременно Дико илиев се е оженил, но младата му съпруга е при родителите му в Карлуково. Никой не му помага да си намери квартира в София, пък и завистта на околните го принуждава да напусне. Диригентът на оркестъра във Военното училище Тодор Хаджиев обича и уважава талантливия си оркестрант, но сам не може да му помогне. Заръчва му: "Музиката е твоя съдба, твое призвание, не се отказвай от нея!"

В Карлуково няма хляб – буквално. Имат само 6 декара из камънаците там. Решават да се изселят – бащата Илия, майката Цонка, сестра му и Дико с жена си Анастасия. Отсядат в с. Войводово, Оряховско, населено с преселници от Банат. После се прехвърлят в Букьовци, защото там искат да си създадат музика.

Години, години... Оре Дико земята (този самороден музикален гений). На празници отсвирва сватби, но то е нищо за него. Оре и вижда браздите като нотни петолиния. Оре, оре, ала горест съсипва душата му – по музиката, по сътворението и.

1929 г. В Оряхово се установява Трета дружина на Видинския полк. Но е без музика. Канят музиките от околните села. Най-хубаво свирят музикантите на Дико от Букьовци.

1931 г. Трета дружина прераства в 36-и пехотен Козлодуйски полк. Полага му се и музика. Между първите оркестранти е Дико Илиев, баритонист (но свири на всички инструменти). Щастие за оркестъра и лично за Дико е, че за диригент назначават Александър Вейнер, чех, завършил висше музикално образование в гр. Ровно, Русия. Безкрайно човечен, незаменим педагог, готов да помогне на всеки в областта на музиката. Към Дико е като баща, учи го на всичко, което му липсва в областта на музикалната теория, защото той е най-изкусния му свирач, най-любознателен и същевременно с желание и талант да композира непознати до него, оригинални и неимоверно мелодични творби. Десетките хора, маршове и други творби са истински бисери.

1938 г. Разформироват 36-и полк и Дико Илиев ще не ще става баритонист в оркестъра на полицията в София при стария капелмайстор Петър Касабов, който веднага забелязва таланта на Дико и го взема като свой помощник – даже го препоръчвал като умре да назначат на мястото му Дико. В същата тази 1938 г. Дико Илиев свири на живо на харминика пред микрофона на радио София. Скоро възстановяват 36-полк в Оряхово и Дико се връща при семейството си, в любимия град.

1944 г. 36-и Козлодуйски пехотен полк заминава на фронта в първата фаза на Отечествената война. С полка е и музиката, разбира се...

1947 г. За зла беда отново разформироват полка – един Бог знае как и през колко години ту има, ту няма нужда от него!?

Трудно му е на Дико да реши бъдещето си – отдаден е на семейството си, обича Оряхово. Но над всичко е музиката и то военната. Назначават го за оркестрант в 11-и пехотен Сливенски полк "Хаджи Димитър". Полкът е взел участе в двете фази на войната – до Драва. Разказват офицерите, сержантите, разказват за епичните боеве, описват ги разпалено. Дико сам е видял битките в тази война. Те си приличат до известна степен. Но фантазията му, талантът му обсебват разказите-изповеди. И вижда битката за Драва – от първата атака до последния победен залп.

...Артилерията и катюшите засипват с огън немските позиции. Атака... Тръгват танковете. Около тях свисти дъжд от оръдейни и картечни дула. Пехотинците... Ах, тези пехотинци – най-уязвими, най-вдъхновени войни. Но и яростни. Българска атака, която звучи във флигорните и басите... Във всички инструменти, на които Дико е свирил. Канонада от музика, която може да се роди само от фантазията, таланта и душата на Маестро Дико Илиев...

...Боят затихва – инструментите звучат успокоително. Не, те жалят за жертвите. Но няма победа без жертви.

И идват звуците на победата. Победа – звезда в българската военна история. Отбой. Този отбой като маршови звуци отеква вече десетилетия в душите на българите.

Преди за първи път да отекнат тези звуци, един скромен човек, но вече голям творец, ще напише писмо:

"ТУК,

Командира на 11-и пехотен Сливенски полк "Хаджи Димитър"

Моля да ми бъде разрешено да поднеса моя скромен дар – един походен марш с надслов "Сливенци при Драва", който посвещавам на поверения Ви славен 11-и пехотен Сливенски полк, който носи името на Хаджи Димитър. Желая звуците на този марш да отекнат из цялата наша родина и да напомнят на подрастващите наследници на Сливенския полк, че той е взел участие в отечествената война. Нека под звуците на този марш се каляват и вдъхновяват бъдещите следовници на хаджидимировския полк и обещаят, че ще пазят родината ни както техните предшественици.

Приложение: една партитура на марша за духов орлестър.

С уважение: Дико Илиев."

Войнишкият строй спонтанно изригва "ура". Човешкото множество е омаяно. Името Дико се шепне с благодарност и почуда...

Дико Илиев е в Сливен само 7 месеца, но остава в него незабравим факт и неувяхваща емоция.

И отново възстановяват Оряховския полк. Оставил творческа следа в Сливен, Маестро Дико Илиев се връща с радост в Оряхово, при полка – живина за градчето, символ на съприкосновение с мъжеството на България. Връщат се и другите музиканти и си искат Дико Илиев за диригент. Но се налага той да премине курс за диригенти – редом с кандидати висшисти.

Той се учи от всички по-знаещи. Разглеждат и негови творби и са респектирани от съвършения им строеж, без авторът да е имал и понятие от хармония и оркестрация, въобще от музикална теория. Дико Илиев дори изнася доклад пред курса (комисията) за характерните особености на българската народна музика – благодатна, но и трудна тема.

"Неукият" Дико Илиев се представя блестящо, а и талантът му да свири на всички инструменти натежава при решението. Назначен е за капелмайстор на полковия оркестър и през цялото време до пенсионирането си той е като брат и баща на музикантите, диригент-маестро, който вече може и да учи другите и теоретически, а съчинените от него творби, изпълнени от оркестъра са магия за оряховчани и попълват репертоара на десетки други оркестри.

След изпитния курс Маестро Дико Илиев стажува в оркестъра на авиацията. Диригентът Байданов, един от най-рутинираните в армията, още при първото дирижиране на Дико Илиев открива нещо непознато досега, присъщо на един голям и опитен майстор. Това е – както е неподражаем изпълнител и композитор, така е и неподражаем диригент.

А вече в армията се е разгърнала солидна художествена самодейност. Маестро Дико Илиев помага на всички певчески и музикални войнишки състави. Че и хор на офицерските жени съставя.

След като е сътворил цяла музикална епопея в Оряхово, на 15 февруари 1957 г. маестро Дико Илиев се пенсионира.

Но изворът на музика не секва у него и сетне до дълбоки старини!